Език:
РУБРИКИ

Уважаеми читатели,

С настоящия тематичен брой списание „Славянски диалози“ навлиза в една нова за българската хуманитаристика територия, която отскоро стана обект на изследване на европейската наука. Към нея ни насочи професор Ксавие Галмиш от Сорбоната, Париж 4, на когото изразяваме благодарност за това научно предизвикателство.

През последните години се появиха изследвания по темата за алтернативната духовност, някои от които са цитирани в публикуваните в настоящата книжка статии. Прави впечатление, че най-често това понятие се свързва с религиозни движения и учения, формирани извън църковния канон, който в зависимост от официалната конфесия е различен за различните култури. Подобна перспектива отваря благодатни посоки за проучване на историята на религиозните идеи, конструирана обаче не с оглед на висшите йерархични позиции на властта, легитимираща границите на каноничните представи за божественото, а тъкмо обратното – като съпътстваща трансцендентна визия, която е не по-малко значима в изграждането на общата картина на човешката духовност. Тук се вписват не само исторически явления от по-далечното и от по-близкото минало, но също така и процесите, свързани с появата на новите култове на модерната, материално просперираща цивилизация, която облича безплътната субстанция на духовността в дрехите на прагматичния успех. Зародилата се нова система от духовни ценности в съвременното общество се явява не алтернатива на духовността, а алтернативна духовност.

Явлението, което е тема на настоящия брой, обаче има множество проявления не само като колективно, но и като индивидуално съзнание. Присъщата на творческата личност потребност от собствен поглед към духовните проблеми и на битието, и на отделната личност придава на всяко творение – дали явно, или дискретно, дали със слово, или с четка – тревогата на неспокойния човешки дух. Разбирането ни за художествения свят като духовност, алтернативна спрямо официалната аксиоматика на публичния живот и на комерсиалното изкуство, ни насочва към преосмисляне не само на онези художествени явления, които са лесно разпознаваеми като прояви на алтернативна духовност, но и на онези, които според находчивата метафора на Ксавие Галмиш протичат като подземна река.

Жоржета Чолакова