Автор: Паола Грасо
Венециански университет „Ка’ Фоскари“
Публикувано в: Славянски диалози, XXI, 2024, 33.
Резюме: Използването на изоколични структури е един от най-разпространените рeторични похвати в старославянската писменост. Значителен принос по този въпрос има Рикардо Пикио, който отбелязва в много старославянски произведения голямото присъствие на фрази, които могат да бъдат разделени на логико-синтактични сегменти, ритмично отбелязани с еднакъв брой ударения. Целта на тази статия е да изследва определен аспект на този въпрос: вероятния произход на използването на този реторичен похват във връзка с преводите на византийската християнска литература. В тази статия се предлага анализ на изоколичните структури, които се срещат в Слово 38 (На Рождество Христово) на Григорий Назианзин (329–390 г.), и на тяхното предаване в старобългарския превод, направен между края на IX век и началото на Х век. Настоящият анализ показва, че с изключение на няколко случая славянският преводач е възпроизвел изоколичните структури на изходния текст и е пресъздал същия ритмичен ефект.
Ключови думи: старославянски език, превод, Григорий Назианзин, Слово 38, изоколични структури