Автор: Диана Иванова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Публикувано в: Славянски диалози, XVIII, 2021, 27
Аннотация: Предмет на настоящата статия са фонетическите особености на литературния идиом на Хр. Павлович, отразени в Писменник общеполезен (1835). Анализът на ексцерпирания материал на фонетическо равнище подтвърждава тезиса, че в първото десетилетие от своето творчество Хр. Павлович се придържа към славяно-българския тип на литературния език, съчетавайки елементи от различни системи, които функционират през този период: църковнославянския език (който се е възприемал като старобългарски) и живата диалектна реч. Открояващото се значително присъствие на диалектни фонетически форми в Писменника показва, че авторът е ползвал „по-меката“ (по-слабо архаизирана) разновидност на славяно-българския тип на литературния език.
Ключови думи: Хр. Павлович, Писменник общеполезен (1835), литературен идиом, фонетически особености, славяно-български тип на литературния език