Автор: Лука Молинари
Венециански университет „Ка’ Фоскари“
Публикувано в: Славянски диалози, XXI, 2024, 33.
Резюме: В тази статия се предлага синтактичен подход към процеса на граматикализация на думата един от числително в неопределен маркер. Граматикализацията на числителното един в неопределителен маркер (и в крайна сметка в неопределителен член) е много често срещана в различните езици. Българският език не е изключение от този общ модел: все повече изследвания признават, че един е придобил функциите на неопределителен маркер. По-специално, освен числовата си функция един може да въвежда референти, които са известни на говорещия, но са неизвестни на слушащия. Освен това той е започнал да придобива и някои характеристики, типични за неопределителните членове, като например способността да се използва в изречения с нереференциална интерпретация. Настоящият анализ показва, че различните функции (числителна, специфично неопределена, специфично неопределена), които един поема, съответстват на различни категориални статуси с различни синтактични свойства, които могат да бъдат преведени към различни структурни позиции вътре в номиналното изражение. Изведена е тезата, че числителното се намира в SpecNumP, неопределителният маркер – в SpecDP, а неопределеният член – в D. Синтактичната картина на един е напълно в съответствие с класическите формални обяснения за граматикализация и отразява процес, ръководен от общите принципи на икономичността на езика. Предлага се и формално обяснение за произхода на лексемата един: твърди се, че тя е резултат от преобразуване на оригиналната дума за един *in” с нейното адвербиално подсилващо *(j)ed’.
Ключови думи: български език, граматикализация, неопределителен детерминатор, числително един, прегрупиране