Автор: Анда Нягу
Йоркски университет, Торонто
Публикувано в: Славянски диалози, XXI, 2024, 33.
Резюме: В тази статия е представен кратък преглед на българските конюнктивни конструкции както в подчинени, така и в главни изречения. Разглежда се типологията на тези структури, посредством която се откроява принадлежността на българския език към балканския езиков съюз и факта, че условните конструкции са една от характеристиките, които отличават този езиков съюз. Синтактичната конфигурация на условните наклонения се образува с помощта на маркера за условно наклонение „да“, следван от глагол, спряган в изявително наклонение. Тази частица не може да бъде отделена от глагола с други елементи (например, с подлога) и може да бъде съпътствана с допълнителни елементи, като съюза „че“. Поради тези характеристики „да“ се анализира или като маркер на настроение, или като комплементарна дума, свързана с определена модалност. От гледна точка на употребата българското подчинително наклонение се използва в структури, съответстващи на инфинитива от романски тип, а също и на конюнктивното наклонение от романски тип. В главните изречения то се използва за предаване на различни модални значения (например, деонтично или епистемично).
Ключови думи: синтаксис, семантика, български език, подчинително наклонение