Автор: Дияна Николова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Публикувано в: Славянски диалози, X, 2013, 14
Анотация: Текстът разглежда митологемата „цикада” и присъствието ѝ в античното изкуство и в литературата на Сребърния век. Цикадата още в Античността е осмислена като символ на поета, на аполоническото изкуство, музиката и песента. Тя е устойчиво свързана и с буколическия локус, с otium на твореца. През Омир, Хизиод, Платон, елинистическите и римските творци се представя античната идея за цикадата и обвързаността ѝ с мед – пчела – песен, с Ерос, с любовта, с идеята за времето и творческото безсмъртие. Анализира се присъствието ѝ в културата на Сребърния век с оглед на различните преводачески избори, свързани с лексемата τέττιξ при руските творци от XVIII до XX век (до първото поколение руски авангардисти).
Ключови думи: цикада (τέττιξ), щурец, Анакреонт, Платон, Калимах, Теокрит, Яков Полонски, Вяч. Иванов, М. Кузмин, М. Волошин, В. Хлебников