Автор: Николай Нейчев
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Публикувано в: Славянски диалози, 2022, 30
Анотация: Статията е опит да се разкрият първичните и глъбинни модели, към които се връща художествената интерпретация на духовния свят в творчеството на Ф. М. Достоевски. Оказва се, че руският писател възприема основните „параметри“ на извънземното битие (като движение, промяна и пространственост) от гледна точка на библейската юдео-християнска традиция. Според тази богословска традиция времето е проблематична категория в духовния свят, която не е свързана нито с движението, нито с промяната. Разбирането на Достоевски, че в небесния (еонския) свят душата след смъртта е активна и подлежи на промяна, се подкрепя от многобройните свидетелства за мистичния опит на православните аксиомати. Що се отнася до времето, то се появява след грехопадението на Адам в съучастие с дявола. В този смисъл времето е само друго име на смъртта. След Апокалипсиса обаче ще има „ново небе“ и „нова земя“, където „няма да има повече време“.
Ключови думи: Библия, Достоевски, Хронос, теология на духовния свят, Братя Карамазови, Идиот