Уважаеми читатели,
Библията е най-дълго и най-многостранно дискутираният текст през вековете: за едни е преди всичко Божие послание, за други – писмено свидетелство за езика на Словото и неговите преводни конкретизации, за трети – мотиви, образи и идеологеми, транспонирани във фолклорна среда или в мисловния и художествения свят на писатели от различни епохи. Тематичният брой на сп. „Славянски диалози“ за 2022 година предлага разнообразни научни и художествени текстове, които диалогизират с Библията.
Многообразието от възможни творчески подходи е онагледено посредством структуриране на текстовете в различни рубрики, първите три от които предлагат нови проучвания в областта на езикознанието, литературознанието и културологията. Статиите разглеждат транслатологични проблеми, свързани с Библията (И. Христова-Шомова, Т. Илиева, М. Валчак-Миколайчакова), битуването на мотива за Сътворението във фолклорен контекст (Б. Петкова), трактовката на библейския персонаж на Иов в религиозните трактати на Ян Амос Коменски (Ж. Чолакова), понятията за битие, време и движение според Свещеното писание и тяхната проекция в духовния свят на Ф. М. Достоевски (Н. Нейчев). Предложени са иновативни идеи, които са резултат от дългогодишни изследователски усилия и представляват значими научни резултати, доказващи наличието на широкомащабна перспектива за нови проучвания на Библията във всички сфери на хуманитаристиката.
Едва ли има в християнския свят творческа личност, която, търсейки духовните измерения на битието и отговор на трудно решимите екзистенциални въпроси, да е била безразлична към вечния въпрос за присъствието на Бог в човешкия свят. Въз основа на новозаветни мотиви, свързани с рождението и разпятието на Иисус, предложените в няколко славяноезични версии стихотворения на Ян Неруда разкриват колизията между Божия промисъл и човешката природа. В рубриката „Нови преводи“ са включени текстове, които подхождат към Библията от различни идейни позиции: трактатът на Я. А. Коменски се позовава на Свещеното писание, за да обоснове причините за тази колизия в изместения духовен център на човека; в лиризираната проза на Ю. Словацки библейската трактовка на Сътворението е преформирана в нова космогонична визия за общия духовен генезис на всичко съществуващо; стихотворенията на З. Гипиус изместват фокуса на интерпретираните библейски мотиви към нравствения проблем за двойствеността на човешката природа и за възможната победа над самия себе си.
Жоржета Чолакова