Автор: Марцел Черни
Славянски институт – Чешка академия на науките, Прага
Публикувано в: Славянски диалози, XX, 2023, 32.
Анотация: Статията е посветена на проблема за българските сюжети (топоси) в чешката литература, по-конкретно на два текста на С. К. Махачек. В началото се коментира предполагаемият български сюжет в чешкия превод на С. К. Махачек на либретото на И. Ф. Кастели за операта Елизена, волхарската княгиня (1827), написана по музика на Я. Й. Рьослер. Това е псевдобългарска тема, като прилагателното „волхарска“ служи само като екзотичен щрих в образа на княгинята. Случаят с превода на либретото на Махачек е пример за това как елементи с фикционален характер могат да участват в конструирането на междукултурни отношения.
След това вниманието ни се фокусира върху едноактната пиеса на Махачек Българин (1846). Закъснялата ѝ премиера през 1879 г., показва, че макар творбата да е отглас на тогавашния интерес към България в контекста на Руско-турската освободителна война (1878), централният трагичен герой – Цветко Йоахим, отразява странната представа на Махачек за враждебното отношение на българите към руснаците. В чешка среда този образ противоречи на типичната представа за българина като славянин, почитащ и обичащ Русия. Проблематичната представа на Махачек се дължи на ползвания от него образец – едноименния разказ (немският оригинал на разказа – Der Bulgar, 1835) на немския автор Франц Серафим Крисмар (1806 – след 1858), който досега не е бил идентифициран и за него в специализираната литература се говори единствено като за „някой си Кристмар“. Разказът е преведен на чешки от Йозеф Прохазка със заглавие Bulhar (1837). Разкриването на самоличността на автора на немския разказ, което осъществява настоящия текст, е съпроводено и с кратко представяне на неговия разказ Вампирът (Der Vampyr 1835), в който за първи път в световната литература фигурата на вампира се отъждествява с влашкия княз Влад III Цепеш, по-късно граф Дракула, придобил световна известност благодарение на известния роман на Брам Стокър.
Ключови думи: чешко-български контакти, български топоси в чешката литература, С. К. Махачек, либрето, русофилство, русофобия, вампир, Дракула, Ф. С. Крисмар (предполагаемият Кристмар)