Доц. д-р Марцел ЧЕРНИ (Marcel Černý, cernymar@slu.cas.cz) завършва магистратура по бохемистика, сравнителна славистика и българистика във Философския факултет на Карловия университет в Прага (1992 – 1999), след което защитава докторат в областта на славянските литератури (2007). От 2001 г. е назначен в Института по славистика към Чешката академия на науките, а от 2007 г. – за научен сътрудник в същата институция. От 2010 г. е назначен за главен асистент към Катедрата по южнославянски и балканистични изследвания и преподава история на българската литература от Възраждането до наши дни. Литературоведските му интереси са в областта на българистиката, сорабистиката, история на славистиката и чешко-южнославянските културни взаимоотношения. Участва като съавтор или съставител на редица научни издания: Ролята на чешката интелигенция в обществения живот на следосвобожденска България (Úloha české inteligence ve společenském životě Bulharska po jeho osvobození, 2008), К. Я. Ербен. Славянска митология (Slovanské bájesloví Karla Jaromíra Erbena, 2009), Пражките стъпки на Якуб Барт-Чишински (Pražské stopy Jakuba Barta-Ćišinského, 2010), Карел Крейчи. Литература и жанрове с европейски измерения. Не само чешката литература в зрителното поле на компаративистиката (Literatury a žánry v evropské dimenzi. Nejen česká literatura v zorném poli komparatistiky Karla Krejčího, 2014), Началото на новата литература и метаморфозите на Романтизма сред южните славяни, румънците и албанците (Počátky novodobých literatur a metamorfózy romantismu u jižních Slovanů, Rumunů a Albánců, 2015), Матия Месич и неговите чешки и словашки съвременници (кореспонденция 1845 – 1875) (Matija Mesić i češki i slovački suvremenici (pisma 1846. – 1875.), 2016), Речник на старославянския език: история, личности и перспективи (Slovník jazyka staroslověnského: historie, osobnosti a perspektivy, 2016). Съставител е също така на сборни издания, представящи различни творчески личности, например позабравения писател и художник Емерих Алоис Хрушка или българската поетеса Лидия Гълъбова, живееща в Прага. Превежда българска художествена литература.
Статии
Две чешко-български срещи със Симеон Карел Махачек (1799 – 1846) – чешката версия на либретото на операта Елизена, волхарската княгиня (1827) и едноактната пиеса Българин (1846). // Славянски диалози, ХХ, 2023, 32.
За характера на чешко-българските и словашко-българските литературни отношения. Превод от чешки: Красимира Маринова. // Славянски диалози, VIII, 2011, 12
Рецензии
Ekaterina Josifovová. Útla knižka. Превод от чешки: Жоржета Чолакова. // Славянски диалози, XV, 2018, 21,
Martina Bečvářová. České kořeny bulharské matematiky. Превод от чешки: Катерина Томова. // Славянски диалози, VII, 2010, 10-11, 264-271.
Slavica v české řeči I – ІІІ. // Превод от чешки: Севдалина Велева. // Славянски диалози, VII, 2010, 10-11.
Преводи
Раждането на Европа от духа на анархията (съавтор Петя Бъркалова). // Славянски диалози, IX, 2012, 13.
За него
Жоржета Чолакова. [Рецензия за] M. Černý, A. Jensterle-Doležalová, J. Horáková, I. Mikušiak, M. K. Nedvědová, J. Otčenášek, P. Vinš. Počátky novodobých literatur a metamorfózy romantismu u jižních Slovanů, Rumunů a Albanců [М. Черни, А. Йенстерле-Долежалова, Я. Хоракова, И. Микушиак, М. К. Недведова, Я. Отченашек, П. Винш. Началото на съвременната литература и метаморфозите на Романтизма у южните славяни, румънците и албанците]. // Славянски диалози, XIV, 2017, 20, 158-164.