Автор: Мирослав Олшовски
Карлов университет, Прага
Превод от чешки език: Борислав Борисов
Публикувано в: Славянски диалози, IX, 2012, 13.
Анотация: Една от най-важните допирни точки, свързващи Петербург на Андрей Бели с поетическите възгледи на Станислав Пшибишевски, е принципът на т.нар. перманентно генериране (две по две не е четири, а винаги повече, понякога хиляда, понякога милион), въведен за първи път в есето на Пшибишевски По пътищата на душата (Na drogach duszy) и впоследствие отразен в романите му. Този принцип води началото си от Записки от подземието на Достоевски, където е знак преди всичко на протест срещу „рационалността на системата“ (две по две не е четири, а пет), а по-късно е използван в леко модифицирана форма както от Достоевски, така и от Бели като творчески метод за подчертаване на ужаса на непрекъснато генерирания свят. В началото на века това странно уравнение присъства не само в текстовете на Андрей Бели и Станислав Пшибишевски, но и в творбите на Аугуст Стриндберг, Станислав Игнаци Виткевич, Фьодор Сологуб и др. Този текст представя последиците от реализацията на тази модернистична аксиома в романа на Андрей Бели Петербург, а и не само в него.
Ключови думи: Андрей Бели, Петербург, Станислав Пшибишевски, Аугуст Стриндберг, Станислав Игнаци Виткевич, Фьодор Сологуб