Автор: Христина Марку
Тракийски университет „Демокрит“ в Комотини
Публикувано в: Славянски диалози, XX, 2023, 32.
Анотация: Стремежът на съвременния човек към диференциране и детайлизиране на цветовите релации, кодирани в езиците, е свързан с развитието на разгърната система за категоризация на цветонаименованията, отчитаща основните цветови параметри: тоналност, яркост и наситеност. В настоящото съпоставително изследване ще съсредоточим вниманието си върху един слабо изследван аспект на връзката цвят и език: средствата, с които разполагат българският и новогръцкият език за степенуване на качествените и количествените цветови признаци и за изразяване на градуални цветови стойности. Разглеждат се конкретните морфологични, синтактични и лексикални модификатори, участващи в моделирането на цветовите характеристики, изразявани от хиперонимните термини за цвят: афикси за интензификация и деинтензификация, адективни и адвербиални модификатори, конструкции с елативно, атенуативно и апроксимативно значение и т.н. Не по-маловажна задача е да се проучат вторичните хипонимни цветообозначения с оглед на техните семантични характеристики. Една от целите на изследването е и отчитането на степента на междуезиковата структурна и семантична асиметрия.
Ключови думи: цветообозначения, градация, български, новогръцки, морфосемантични аспекти