Уважаеми читатели,
Отбелязвайки 120 години от рождението на Ярослав Сайферт (1901 – 1986), списание „Славянски диалози“ отдава почит на един от най-забележителните чешки поети на ХХ век. В желанието си да очертаем по-плътно неговия писателски профил, предлагаме на Вашето внимание както изследователски прочити на неговото творчество, така и художествени текстове от различни жанрове и различни етапи на неговия изключително богат творчески път. Многообразието от интерпретативни подходи, предложени от учени от Чехия, САЩ и България, дава възможност да се осветлят различни страни от поетиката на Сайферт и същевременно да се откроят същностни за чешката поезия явления и личности, чрез които се очертава контекстът на литературното развитие в продължение на един представителен отрязък от миналия век – от 20-те години с характерните за тях модернистични търсения на нов художествен език и бунтарски нагласи срещу социалната дисхармония през изпълнения с превратности и извращения сталинистки период до съдбовната 1968 г. и последвалия реваншизъм на т. нар. „нормализация“ на тоталитарния режим. Едва ли има друг чешки поет, който да се явява иконичен знак на най-динамичните, най-драматичните и заедно с това на най-креативните десетилетия на ХХ век.
Връчването на литературната Нобелова награда за 1984 г. именно на Сайферт е събитие, което се възприема от чешките писателски среди противоречиво, но с най-голям възторг неслучайно реагират онези творци, които са в конфликт с тогавашната власт – емигрантите и дисидентите. Този отзвук тук е представен чрез гласовете на Милан Кундера, Павел Кохоут и Вацлав Хавел.
Световното признание, което получава Сайферт, и в същото време политическата обвързаност на Чехословакия с Източния блок пораждат въпроса за начина, по който се осъществява неговата преводна рецепция в славянския свят. Подстъп към този проблем предлага рубриката „Преводачески ракурси“, в която представителни за различни етапи от творческия път на Сайферт стихотворения са дадени в превод на български, полски, сръбски и руски език. Заедно с това изборът на поетическите текстове позволява да се очертае променящата се тоналност на неговия поетически свят – от дръзновената младост към тъжните прозрения на старостта, от авантюрната игра със стиха до осъзнаване на Словото като откровение и като съдба.
В тази перспектива се вписват и онези произведения на Сайферт, които зазвучават за първи път в превод на български език. Неслучайно сред тях доминират мемоарните есета – те не само ни доближават до неговия вътрешен свят, не само ни завладяват с истинността и красивата тъга на преживяното, но възкресяват онези литературни приятелства, чрез които оживява както личността на Сайферт, така и духовното съдържание на един отминал век.
Жоржета Чолакова