Език:
РУБРИКИ

I. Стандарт за оформяне на научните статии

Приемат се научни статии  за следните рубрики: „Памет“, „Културна история“, „Езикознание“, „Литературознание“, „Славистиката по света“, „Дебюти“.

Текстовете трябва да бъдат с минимален обем от 15 000 знака. Публикуват се и студии с обем от 45 000 до 60 000 знака. Страниците не се номерират.

Чуждестранните научни статии се публикуват в превод на български език.

Шрифт на основния текст: Times New Roman; подравняване: двустранно (Justify), междуредие: единично (Single), размер 12 pt. Отстъп за нов ред: 1,25; формат .doc.

В случай че са използвани други шрифтове, те трябва да се изпратят като прикачени файлове на посочения електронен адрес, а текстът да бъде предаден във формат .doc и .pdf.

Заглавието се изписва с големи букви (All caps), центрирано (Times New Roman; Bold, Single, 14 pt.), а под него (след един празен ред) с малки букви без съкращения – името, фамилията и работното място на автора (Times New Roman; Bold, Single, 14 pt.).

Преди основния текст на статията се включват кратка анотация и ключови думи на английски и на руски език (всяка една от двете анотации заедно с ключовите думи да бъде в обем между 800 и 1000 знака). Преди анотацията се изписват на съответния език името на автора и заглавието на статията. Размер на шрифта – 11 pt., Bold, Single.

Цитирането на източниците в текста (фамилия на автора, транскрибирана на български, шпация, година на изданието, двоеточие, шпация, номер на страницата) става в кръгли скоби по следния модел: (Куцаров 2007: 45). Ако е сборник, се посочва фамилията на редактора или съставителя, запетая, след което се изписва „ред.“ или „съст.“, годината на изданието, двоеточие, шпация, номерът на страницата, напр. (Апресян, ред. 2003: 56).

Бележките към текста се дават под линия на всяка страница (Times New Roman; Single, 10 pt.).

Заглавията на произведения се изписват в курсив (Italic) без кавички.

Заглавията на периодични издания се отбелязват с кавички (Normal).

Библиографията се прилага в края на статията. Най-напред вляво на страницата след пропускане на празен ред се изписва заглавието на рубриката: ако текстът е на български/руски:
Литература (Small caps, Bold, 12 pt.). Пропуска се един ред. На следващия ред започва подреждането на авторите в азбучна последователност, без номериране (Times New Roman; Single, 12 pt.).

Библиографският опис включва само цитираните или споменатите в основния текст заглавия и/или автори. Ако библиографската единица е на кирилица, след изписването на оригиналния език името на автора и заглавието се транслитерират и се поставят в квадратни скоби [ ], като преди затварящата скоба се пише точка (вж. по-нататък примерите).

Оформянето става по следния начин:

  • фамилия на автора (ако е сборник – фамилия на редактора); фамилиите на чуждоезичните автори се транскрибират на кирилица;
  • година на издаване (и двете – Bold), двоеточие, шпация;
  • фамилия, запетая, инициал или инициали на автора (с точка и шпация, ако инициалите са два) в оригинал (Normal), след което се оставя шпация;
  • заглавието на книгата или сборника (Italic), след което се поставя точка;
  • град, двоеточие, шпация, издателство (името му не се дава в кавички, когато не е предшествано от съчетания като УИ, ИК и др.), запетая, шпация, годината на издаване и точка (Normal).

Ако е цитирана статия, заглавието ѝ се дава в Normal, поставя се точка, шпация, след това се пишат две наклонени черти (//) и след тях се цитира заглавието на книгата или списанието (Italic), посочват се мястото и годината на издаване, при списанията – и броят (въведен с №), както и страниците на статията (с дълго тире, оградено с шпации, напр. 15 – 25). Когато статията е от вестник, след броя (№) се добавя датата, а на последна позиция – страниците. В края се поставя точка.

При електронните източници след заглавието се дава датата на публикацията и страниците (ако са посочени), след това – в ъглести скоби – адресът на съответния уебсайт, а накрая в кръгли скоби – датата на влизане (вж. примерите по-долу).

При повече публикации от един и същи автор през една и съща година след годината (без шпация) се слага буква а, б, в.

За имената на чуждите автори при транслитерацията в квадратните скоби се запазва изписването им в оригиналния език: напр.

Вьолфлин 1985: Вьолфлин, Х. Основни понятия на историята на изкуството. [Wölfflin, H. Osnovni ponyatiya na istoriyata na izkustvoto.] София: Български художник, 1985.

За улеснение уеднаквяваме някои принципи на транслитерация там, където е логично:

Общи принципи на транслитерация на някои специфични знаци и съчетания в българския и в руския език: 

Български език и руски език

Транслитерация на български думи

Транслитерация на
руски думи

ж

zh (zhena)

zh (zhit’)

х

h (hlyab, tih)

h (hleb, tihij)

ц

ts (tsentar)

ts (tsentr)

ч

ch (chas)

ch (chas)

ш

sh (nash, Pashov)

sh (nash, shestoj)

ы

y (syn, kryzhovnik)

     

ë

е (elka, ezh, emkij, Fedorov)

э

e (etot, poet)

й (в кр. на думата)

j (geroj, НО geroya)

j (geroj, НО geroya,  russkij, molodoj,

emotsional’nyj ; istorij, ponyatij)

йо, ьо, ю, я, й

y (rayon, Karagyozova, tyutyun, yabalka, slavyanski, evropeyski, Slaveykov, istoriya, ponyatiya, mladiya, mladiyat)

y (yunostʼ, Yurij, yabloko, yazyk, slavyanskij, evropeyskij,  Slaveykov, istoriya, ponyatiya, molodaya)

Краесловно -ия → ia (същ. соб.)

Chehia, Maria, Sofia, Rusia

Chehia, Maria, Sofia

изкл. Rossiya

Редакционният екип настойчиво моли да се обърне внимание на разликата при транслитерация на едни и същи кирилски букви (вж. таблицата по-долу). Тази разлика се налага от действието на различни закони за транслитерация в двата езика[1]. 

Различни принципи на транслитерация на едни и същи знаци в българския и в руския език:

Български език и руски език

Транслитерация на български думи

Транслитерация на руски думи

щ

sht (shtastie)

shh (shhast’e, Shherba,
govoryashhij)

ь

y (sinyo, shofyor)

’ (lingvokul’tura, rech̉’)

ъ

a (san, patnik, Grancharov)

’’ (два последователни
апострофа без интервали)
(ob’’yasnenie)

При транслитериране на сръбска кирилица името на автора и заглавието се изписват според сръбската латиница.

Пейчич 2015: Пеjчић, А. Улога у „свету“, „свет“ у улози: грађанске драме Бранислава Нушића [Pejčić, A. Uloga u „svetu“, „svet“ u ulozi: građanske drame Branislava Nušića.] // Philologia mediana, 2015, № 7, 177 – 193.

За транслитерирането от кирилица на имена, придобили популярност във форма, несъвпадаща с правилата на споменатия закон за транслитерация от български на английски, се допуска популярното им изписване, напр. Paisii, Jakobson. Същото се отнася за романизацията на руска кирилица: Bakhtin, Chekhov и др.

Пунктуационните знаци и в основния текст, и в библиографията (преди всичко кавички, двоеточие и тирета) се изписват според нормата, утвърдена за съответния език: напр. българските кавички са долни и горни, обърнати винаги навън („имам“), руските кавички са ъглести «без интервали» за разлика от френските, които също са ъглести, но « с интервали »; английските кавички са само горни и са обърнати към думата (“what”). Чешките, сръбските и хърватските кавички са идентични с българския стандарт, а полските се различават само по затварящите, които са обърнати навътре („tutaj”).

 

ПРИМЕРИ ЗА ОФОРМЯНЕ НА БИБЛИОГРАФИЯТА

Монографии

Караулов 1999: Караулов, Ю. Н. Активная грамматика и ассоциативно-вербальная сеть. [Karaulov, Yu. N. Aktivnaya grammatika i assotsiativno-verbalʼnaya setʼ.] Москва: ИРЯ РАН, 1999.

Куцаров 2007: Куцаров, Ив. Теоретична граматика на българския език. Морфология. [Kutsarov, Iv. Teoretichna gramatika na balgarskiya ezik. Morfologiya.] Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2007.

Лейкоф, Джонсън 1980: Lakoff, G., Johnson, M. Metaphors We Live By. Chicago: University of Chicago Press, 1980.

Норман 1994: Норман, Б. Ю. Грамматика говорящего. [Norman, B. Yu. Grammatika govoryashhego.] Санкт-Петербург: Изд-во Санкт-Петербургского университета, 1994.

Статии

Георгиев 1985: Георгиев, Вл. Възникване на нови сложни глаголни форми със спомагателен глагол „имам“. [Georgiev, Vl. Vaznikvane na novi slozhni glagolni formi sas spomagatelen glagol „imam“.] // Вл. Георгиев. Проблеми на българския език. София: БАН, 1985, 113 – 137.

Хоржинек 1969: Hořínek, Zd. Hlava. // Divadlo 20, 1969, č. 2, s. 71 – 75.

Електронни издания

Ефтимова 2011: Ефтимова, А. Психолингвистиката – що е то? [Eftimova, A. Psiholingvistikata – shto e to?] // Litera et Lingua. Електронно списание. 2011, т. 8, кн. 1, <https://naum.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/2011/8/1/eftimovaa> (14.05.2019).

Ако статията е от вестник, оформлението е следното:

… // Литературен глас, V, № 161, 24.ІХ.1932, с. 4.

В статиите, написани на чужд език, се запазва същият формат, като библиографските данни се дават на езика на статията или транслитерирани. 

II. Стандарт за оформяне на преводите

Всеки предложен превод е придружен със съответния оригинал.

При превод на научна статия се спазват посочените по-горе правила.

При превод на художествен текст преводачът трябва да представи:

– творческа биография на преведения автор (от 4000 до 5000 знака),

– снимка на преведения автор,

– пълни библиографски данни на ползвания източник, от който е взет съответният оригинал.

В случай че преводачът включва пояснителни бележки под линия, трябва в края на всяка от тях да отбележи: – Б. пр. Респективно, ако в текста има авторски бележки, се добавя: – Б. а.

Името на преводача се слага след текста.

III. Стандарт за оформяне на рецензиите

Публикуват се рецензии за:

– научни издания, излизали в България и в чужбина, които имат отношение към славянските езици, литератури и култури;

– преведени на славянски език художествени книги на български автори;

– преведени на български език художествени книги на значими писатели от славянския свят.

Обемът на рецензиите е между 10 000 и 20 000 знака.

Вместо заглавие се дават пълни библиографски данни на рецензираната книга, включително ISBN и общият брой на страниците (Bold).

Пример: Александър Пушкин. Драматургия. Театрална естетика (съставителство, предговор, коментарен апарат и превод от руски Людмил Димитров). София: ИК „Колибри“, 2019, 568 с. ISBN 978-619-02-0526-5.

Рецензиите се публикуват на български език.

Името на рецензента се слага след текста. Под него се дава името на преводача (ако има такъв).

Рецензираната книга трябва да е публикувана най-много три години преди годишнината на списанието, за която е предвидена рецензията. 

Забележка

Редакционният екип си запазва правото да не публикува текстове, които не са оформени по посочения стандарт и не са предадени на съответния електронен адрес до определения краен срок.

[1] При транслитерирането е необходимо да се следват правилата от Закона за транслитерация от български на английски (обн. – ДВ, бр. 19 от 13 март 2009 г., посл. изм. – ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.) – може да бъде намерен напр. тук: <https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135623667>. Препоръчва се да се използва инструментът за автоматично транслитериране от българска кирилица, следващ този закон: https://slovored.com/transliteration/, като се отчитат посочените по-горе изключения. В руски текстове за удобство се следват правилата за опростено транслитериране, които са описани подробно тук: http://docs.cntd.ru/document/1200113788, като се имат предвид указаните по-горе изключения. Препоръчва се да се използва инструментът за автоматично транслитериране на Яндекс, който е най-близо до избрания стандарт и позволява да се избират някои филтри: https://www.seo-ap.ru/translit/.